Електронно
Правосъдие

Правилник


Правилник на Софийски арбитражен съд „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж”

(Приет в цялостна нова редакция с решение на Управителния съвет на Международна Асоциация за правосъдие и Арбитраж“ ( МАПА) по Протокол № 1 от 15.09.2026 г. на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 35а, т. 2 от Устава на Международна Асоциация за правосъдие и Арбитраж“ ( МАПА) , чл. 4, ал. 3, т. 1 от Закона за арбитража и чл. 4, ал. 4 от Наредба № Н-2 от 18.11.2025 г. за Регистъра на арбитражите)

  • I. Устройство и организация на Софийски арбитражен съд
    Статут, седалище и материална база

    Чл. 1. (1) Софийски арбитражен съд е постоянна арбитражна институция, организирана и действаща при Международна Асоциация за правосъдие и Арбитраж“ ( МАПА)

    (2) Софийски арбитражен съд е независим при осъществяване на правораздавателната си дейност по разрешаване на граждански и търговски имуществени спорове.

    (3) Седалището и адресът на управление на Софийски арбитражен съд са в гр. София, ул. „Лавеле” № 19, ет. 3.

    (4) Софийски арбитражен съд поддържа самостоятелен офис, деловодство, архив (включително специализирано архивно помещение) и интернет страница с връзка към електронна деловодна система, съгласно изискванията на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Закона за арбитража и Наредбата за Регистъра на арбитражите

    Компетентност

    Чл. 2. (1) Софийски арбитражен съд разрешава граждански и търговски имуществени спорове, както и спорове за попълване на празнини в договори или приспособяването им към нововъзникнали обстоятелства, независимо от това дали седалището, адресът на управление, местожителството или обикновеното пребиваване на едната или на двете страни се намират в Република България или в чужбина.

    (2) Софийски арбитражен съд не може да разглежда спорове за вещни права или владение върху недвижими имоти, спорове по трудови правоотношения, спорове за издръжка, брачни искове, искове за произход и осиновяване, спорове, които по силата на закон са от изключителната подведомственост на държавните съдилища, както и спорове по правоотношения, по които една от страните е потребител по смисъла на Гражданския процесуален кодекс и Закона за защита на потребителите.

    Структура и органи

    Чл. 3. (1) Органи на Софийски арбитражен съд са:

    1. Председателят на Софийски арбитражен съд;
    2. Заместник-председателят на Софийски арбитражен съд;
    3. Арбитражната колегия;
    4. Секретариатът.

    (2) Председателят и Заместник-председателят на Софийски арбитражен съд се избират от Управителния съвет на Международна Асоциация за правосъдие и Арбитраж“ ( МАПА) ” за срок от 5 (пет) години.

    (3) При предсрочно прекратяване на функциите на Председателя или Заместник-председателя, Управителният съвет на Международна Асоциация за правосъдие и Арбитраж“ ( МАПА) ” избира нов Председател, съответно Заместник-председател, за остатъка от съответния мандат.

    Изисквания за заемане на длъжността Председател и Заместник-председател

    Чл. 3а. (1) За Председател и Заместник-председател на Софийски арбитражен съд могат да бъдат избирани лица, които отговарят на следните кумулативни изисквания:

    1. да са дееспособни пълнолетни граждани;
    2. да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;
    3. да имат завършено висше юридическо образование (степен „магистър по право“) и юридическа правоспособност съгласно Закона за съдебната власт;
    4. да имат най-малко 5 (пет) години юридически стаж или най-малко 8 (осем) години професионален стаж, в случай че са арбитри;
    5. да не са лишени от правото да упражняват определена професия, дейност или да заема определена длъжност;
    6. да не се намират в открито производство по несъстоятелност и да не са осъждани за банкрут;
    7. да притежават високи морални качества, квалификация и безупречна професионална репутация.

    (2) Заемането на длъжността Председател не изисква задължително лицето да бъде вписано в Списъка на арбитрите или да осъществява правораздавателна дейност като арбитър по конкретни дела.Когато Председателят не е вписан в Списъка на арбитрите, той осъществява изцяло представителни, административни, организационни и контролни функции по отношение на деловодството, Секретариата и администрирането на арбитражните производства.

    Правомощия на Председателя и Заместник-председателя

    Чл. 4. (1) Председателят на Софийски арбитражен съд е ръководен и административен орган на арбитражната институция. Той я представлява пред държавни органы, юридически и физически лица в страната и чужбина, организира и ръководи текущата ѝ дейност.

    (2) Председателят на съда:

    1. администрира арбитражните производства съгласно Закона за арбитража и този Правилник;
    2. извършва проверки за редовност на исковите молби и упражнява правомощията по назначаване на арбитри в предвидените от Правилника случаи;
    3. ръководи Секретариата, осъществява контрол върху деловодството и поддържането на електронните досиета;
    4. осигурява служебен достъп на Министерството на правосъдието и Инспектората към министъра на правосъдието до електронния архив на съда;
    5. прави предложения пред Управителния съвет на Международна Асоциация за правосъдие и Арбитраж“ ( МАПА) за определяне и промени в Списъка на арбитрите.

    (3) Заместник-председателят подпомага Председателя и изпълнява функциите му при негово отсъствие, възпрепятстване или по изрично писмено овластяване.

    (4) Когато Председателят е избран или назначен за арбитър по конкретно дело, функциите на орган по администриране и назначаване по това дело се изпълняват от Заместник-председателя. Когато и двамата са възпрепятствани или участват по делото, съответните функции се осъществяват от най-възрастния по стаж член на Арбитражната колегия, който не участва в състава.

    Арбитражна колегия

    Чл. 5. (1) Арбитражната колегия се състои от всички арбитри, вписани в Списъка на арбитрите при Софийски арбитражен съд.

    (2) Арбитражната колегия:

    1. обсъжда практиката на Софийски арбитражен съд и приема тълкувателни становища с цел уеднаквяване на арбитражната практика;
    2. прави предложения пред Управителния съвет на Международна Асоциация за правосъдие и Арбитраж“ ( МАПА) ” за изменения и допълнения на настоящия Правилник, Тарифата за арбитражните такси и разноски и Тарифата за арбитражните възнаграждения;
    3. взема решения по организационни въпроси от общ характер, свързани с повишаване квалификацията на арбитрите и дейността на съда.

    (3) Заседанията на Арбитражната колегия се свикват от Председателя на съда по негов почин или по писмено искане на най-малко една трета от вписаните арбитри и се провеждат при присъствието на повече от половината арбитри, включително чрез видеоконферентна връзка. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите.

    Списък на арбитрите. Изисквания

    Чл. 6. (1) Софийски арбитражен съд осъществява дейността си чрез арбитри, включени в Списък (листа) на арбитрите, утвърден от Управителния съвет на Международна Асоциация за правосъдие и Арбитраж“ ( МАПА) по предложение на Председателя на съда. Списъкът се публикува на официалната интернет страница на институцията и подлежи на вписване в Регистъра на арбитражите към Министерството на правосъдието.

    (2) За арбитър може да бъде вписан пълнолетен и дееспособен български гражданин, както и гражданин на друга държава, който отговаря на следните кумулативни изисквания:

    1. не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер независимо от реабилитацията;
    2. има завършено висше образование, удостоверено със съответна диплома;
    3. има най-малко 8 (осем) години професионален стаж;
    4. не е лишен от право да упражнява определена професия, дейност или да заема определена длъжност;
    5. не се намира в открито производство по несъстоятелност, не е невъзстановен в правата си несъстоятелен длъжник и не е осъждан за банкрут;
    6. притежава високи морални качества, безупречна професионална репутация и квалификация.

    (3) Обстоятелствата по ал. 2, т. 1, 5 и 6 се установяват служебно; висшето образование по т. 2 — въз основа на надлежно заверено копие от диплома; а професионалният стаж по т. 3 и липсата на лишаване от право по т. 4 — въз основа на писмена декларация от кандидата за арбитър.

    (4) Лице, което не е вписано в Списъка на арбитрите при Софийски арбитражен съд, може да бъде избрано от страните за арбитър по конкретно дело, ако отговаря на законовите изисквания по ал. 2 и декларира готовност да изпълнява задълженията си по този Правилник, като данните за него се вписват по партидата на институцията по реда на Закона за арбитража.

    Секретариат и електронно деловодство

    Чл. 7. (1) Секретариатът на Софийски арбитражен съд се ръководи от Секретар и организира цялостното административно и техническо обслужване на делата, регистрирането на книжата, образуването на електронните досиета, воденето на електронната деловодна система, изпращането на съобщенията и архивирането.

    (2) Секретарят и служителите в секретариата се назначават от Управителния съвет / Председателя на Международна Асоциация за правосъдие и Арбитраж“ ( МАПА) по предложение на Председателя на арбитражния съд. Те са длъжни да пазят тайната на поверената им информация и данните по висящите и приключените арбитражни производства.

  • II. Арбитражно споразумение и приложими правила
    Арбитражно споразумение

    Чл. 8. (1) Софийски арбитражен съд разглежда споровете по чл. 2, ако разглеждането им му е възложено с арбитражно споразумение.

    (2) Арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които са възникнали или могат да възникнат между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. То може да бъде под формата на арбитражна клауза в договор или отделно споразумение.

    (3) Арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Споразумението е писмено, когато е обективирано в документ, подписан от страните, или в разменени между тях писма, електронни съобщения или други средства за комуникация, които удостоверяват съгласието за арбитраж.

    Приемане на арбитражната компетентност чрез процесуални действия

    Чл. 9. (1) Смята се, че е налице арбитражно споразумение, и когато:

    1. ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от Софийски арбитражен съд;
    2. ответникът предяви насрещен иск или направи възражение за прихващане пред Софийски арбитражен съд;
    3. ответникът участва в арбитражното производство чрез подаване на писмен отговор по съществото на спора, представяне на доказателства или явяване в арбитражно заседание, без да оспори компетентността на арбитражния съд най-късно с отговора на исковата молба.

    (2) Правилото на ал. 1, т. 3 не се прилага спрямо ответник — физическо лице, освен ако то е страна по спора в качеството си на едноличен търговец, предприемач, неограничено отговорен съдружник, акционер, управител или член на управителен орган на търговско дружество, прокурист, или лице, което е предоставило обезпечение за задължение на търговец или предприемач, предмет на спора. Пасивното поведение или неподаването на отговор само по себе си не съставлява съгласие за арбитраж.

    Приложими процедурни правила

    Чл. 10. (1) Съгласието на страните да възложат спора на Софийски арбитражен съд при Международна Асоциация за правосъдие и Арбитраж“ ( МАПА) означава приемане на настоящия Правилник в редакцията му, действаща към момента на започване на арбитражното производство, освен ако страните изрично са уговорили друго.

    (2) Страните могат да уговорят отделни процесуални правила за провеждане на производството, доколкото те не противоречат на императивните разпоредби на Закона за арбитража и гарантират равнопоставеността и правото на защита.

    (3) По неуредени от този Правилник, споразумението на страните или Закона за арбитража процедурни въпроси, Решаващият орган процедира по начин, който намира за подходящ, ръководейки се от принципите на състезателност, равнопоставеност, бързина и справедливо решаване на спора.

    (4) Страна, която знае, че е нарушено неимперативно правило на производството, и продължи участието си, без да заяви възражение незабавно или в определения срок, губи правото да се позовава на това нарушение.

    Приложимо материално право

    Чл. 11. (1) Решаващият орган решава спора, като прилага избрания от страните закон. Ако страните не са уговорили друго, изборът на закон се отнася до материалното право, а не до стълкновителните норми.

    (2) Когато страните не са посочили приложим закон, Решаващият орган прилага материалния закон, определен съгласно стълкновителните норми, които счита за приложими.

    (3) Във всички случаи Решаващият орган прилага клаузите на договора и взема предвид установените търговски обичаи и добросъвестната търговска практика.

  • III. Решаващ орган (арбитражен състав)
    Брой на арбитрите

    Чл. 12. (1) Споровете пред Софийски арбитражен съд се разглеждат и решават от Решаващ орган (арбитражен състав), състоящ се от един или от трима арбитри.

    (2) Броят на арбитрите се определя от споразумението на страните. Ако страните не са определили броя им, арбитрите са трима, освен в случаите на ускорено производство по глава VI от този Правилник.

    Образуване на тричленен арбитражен състав

    Чл. 13. (1) При тричленен арбитражен състав ищецът посочва арбитър с исковата молба или в срок, определен от Секретариата, а ответникът избира арбитър в срока за отговор на исковата молба по чл. 24, ал. 2.

    (2) Ако страна не посочи арбитър в срок от 30 (тридесет) дни от получаване на поканата, арбитърът се назначава от Председателя на Софийски арбитражен съд от Списъка на арбитрите.

    (3) Двамата избрани или назначени арбитри избират трети арбитър — председател на Решаващия орган, в срок до 30 (тридесет) дни от уведомлението за назначаването им. Ако те не постигнат съгласие в този срок, председателят на Решаващия орган се назначава от Председателя на Софийски арбитражен съд.

    Образуване на едноличен арбитражен състав

    Чл. 14. (1) Когато спорът следва да се разгледа от един арбитър, страните определят арбитъра по общо съгласие от Списъка на арбитрите.

    (2) Ако в срок до 30 (тридесет) дни от получаване на искането за арбитраж или поканата на Секретариата страните не постигнат съгласие за личността на едноличния арбитър, той се назначава от Председателя на Софийски арбитражен съд по искане на всяка от страните.

    (3) При назначаване на арбитър по ал. 2 и по чл. 13, ал. 2 и 3, Председателят на съда съобразява квалификацията, изисквана от споразумението на страните, и всички обстоятелства, осигуряващи назначаването на независим и безпристрастен арбитър. Актът на Председателя за назначаване е окончателен.

    Множество ищци или ответници

    Чл. 15. Когато в арбитражното производство участват няколко ищци или няколко ответници, съищците, съответно съответниците, избират съвместно един арбитър. Ако съищците или съответниците не постигнат съгласие за избора на общ арбитър в срока по чл. 13, арбитърът се назначава от Председателя на Софийски арбитражен съд.

    Деклариране на независимост и безпристрастност

    Чл. 16. (1) Лицето, на което е предложено да бъде арбитър или председател на арбитражния състав, е длъжно писмено да разкрие пред страните и Секретариата всички обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения относно неговата независимост или безпристрастност. Това задължение продължава през цялото арбитражно производство до окончателното му приключване.

    (2) Арбитърът подписва декларация за безпристрастност и независимост по образец, която се прилага към електронното досие на делото и се съобщава на страните.

    Основания за отвод на арбитър

    Чл. 17. (1) Отвод на арбитър може да се направи само ако съществуват обстоятелства, които пораждат основателни съмнения относно неговата безпристрастност или независимост, или ако той не притежава квалификацията, изрично уговорена от страните.

    (2) Страната може да направи отвод на арбитър, когото тя е посочила или в чието назначаване е участвала, само на основания, които са ѝ станали известни след назначаването му.

    Процедура по отвода

    Чл. 18. (1) Страната може да направи отвод на арбитър в 15-дневен (петнадесетдневен) срок от деня, в който е узнала за образуването на Решаващия орган или от деня, в който е научила за обстоятелствата, даващи основание за отвода.

    (2) Искането за отвод се прави писмено до Решаващия орган чрез Секретариата на съда, като в него се посочват конкретните мотиви и доказателства за основанията по чл. 17. Препис от искането се връчва незабавно на арбитъра и на насрещната страна, които могат да представят становище в 7-дневен срок.

    (3) По искането за отвод се произнася Решаващият орган с мотивирано определение, освен ако арбитърът сам се оттегли от делото или другата страна се съгласи с направения отвод. В случай че отводът касае едноличен арбитър, той сам се произнася по искането.

    (4) Ако отводът не бъде уважен по реда на ал. 3, страната, направила искането, може в 7-дневен срок от уведомяването да поиска от Софийския градски съд да се произнесе по отвода съгласно чл. 16, ал. 1 от Закона за арбитража. Решаващият орган може да продължи разглеждането на делото и да постанови решение въпреки висящото искане пред държавния съд.

    Прекратяване на правомощията и заместване на арбитър

    Чл. 19. (1) Правомощията на арбитър се прекратяват при смърт, поставяне под запрещение, уважен отвод, самоотвод, отказ от изпълнение на задълженията, фактическа или правна невъзможност да изпълнява функциите си за срок, по-дълъг от 30 дни, или при неоправдано бездействие.

    (2) При прекратяване на правомощията на арбитър на негово място се избира или назначава нов арбитър по реда, по който е бил избран или назначен замененият арбитър съгласно чл. 13 и чл. 14.

    (3) След заместването новообразуваният състав продължава производството, като по своя преценка решава дали да бъдат повторени изцяло или отчасти извършените до момента процесуални действия.

  • IV. Предявяване на иска, книжа и връчване
    Начало на арбитражното производство

    Чл. 20. (1) Арбитражното производство започва в деня, в който ответникът е получил искането спорът да бъде отнесен до арбитраж, освен ако страните са уговорили друг начален момент.

    (2) Сезирането на Софийски арбитражен съд се извършва с подаване на писмена искова молба в деловодството на съда, по пощата или по електронен път чрез електронната деловодна система. Исковата молба се смята за подадена в деня на регистрирането ѝ в деловодството, а при изпращане по пощенски оператор — в деня на пощенското клеймо.

    Съдържание на исковата молба

    Чл. 21. (1) Исковата молба трябва да бъде съставена на български език и да съдържа:

    1. пълното наименование (фирмата), ЕИК/БУЛСТАТ, седалището и адреса на управление на ищеца и ответника — за юридически лица, съответно трите имена, ЕГН/ЛНЧ и адреса — за физически лица;
    2. адреси за кореспонденция, телефони и електронни адреси на страните и на техните процесуални представители, ако са упълномощени такива;
    3. цената на иска за всеки отделен иск и общия сбор;
    4. изложение на фактите и обстоятелствата, на които се основава искът;
    5. петитум (в какво точно се състои искането);
    6. посочване на избран арбитър или искане за назначаване на такъв от Председателя на съда, когато ищецът желае да упражни това свое право още с исковата молба;
    7. опис на приложените писмени доказателства и доказателствени искания;
    8. подпис на ищеца или на надлежно упълномощения му представител.

    (2) Към исковата молба се прилагат:

    1. арбитражното споразумение или договорът, съдържащ арбитражна клауза, ако има такъв;
    2. писмените доказателства в подкрепа на исканите претенции;
    3. пълномощно за представителство, когато молбата се подава от пълномощник;
    4. документ за внесена арбитражна такса и депозит за разноски съгласно Тарифата на съда;
    5. преписи от исковата молба и писмените доказателства за ответниците на хартиен носител, освен при подаване по електронен път.

    Цена на иска

    Чл. 22. (1) Цената на иска се посочва в евро или в съответната чуждестранна валута на паричното вземане и се определя:

    1. по искове за парични вземания — от размера на търсената сума;
    2. по искове за предаване на вещи — от тяхната действителна или пазарна стойност;
    3. по искове за съществуване, унищожаване, разваляне или прекратяване на договори — от стойността на предмета на договора към момента на предявяване на иска;
    4. по искове за периодични плащания за определен срок — от сбора на всички плащания, а за неопределен срок — от сбора на плащанията за три години.

    (2) Когато цената на иска не е посочена или е определена неправилно, тя се определя предварително от Председателя на съда, а след образуването на Решаващия орган — окончателно от него.

    Проверка за редовност на исковата молба

    Чл. 23. (1) Председателят на Софийски арбитражен съд проверява редовността на исковата молба. Ако молбата не отговаря на изискванията по чл. 21 или не е внесена дължимата арбитражна такса, на ищеца се дава 14-дневен срок за отстраняване на нередовностите, а при страни със седалище или адрес в чужбина — 30-дневен срок.

    (2) Ако ищецът не отстрани недостатъците в дадения срок, исковата молба заедно с приложенията се връща с разпореждане на Председателя на съда, а делото се прекратява.

    Отговор на исковата молба. Насрещен иск и прихващане

    Чл. 24. (1) След внасяне на арбитражната такса и констатиране на редовността на исковата молба, Секретариатът изпраща на ответника препис от нея и приложенията ѝ, Списъка на арбитрите и настоящия Правилник.

    (2) Ответникът има право в 30-дневен (тридесетдневен) срок от получаване на исковата молба да представи писмен отговор. В отговора си ответникът взема становище по компетентността, допустимостта и основателността на иска, излага своите възражения, посочва доказателствата и избира арбитър, ако съставът е тричленен. За ответник с адрес в чужбина срокът за отговор е 45 (четиридесет и пет) дни.

    (3) В срока за отговор ответникът може да предяви насрещен иск или да направи възражение за прихващане, ако спорът по насрещното вземане попада в обхвата на арбитражната компетентност. За насрещния иск се прилагат изискванията за исковата молба и се заплаща съответната арбитражна такса.

    (4) Неподаването на писмен отговор от ответника в срок не представлява признание на иска и не спира арбитражното производство.

    Писмени книжа, език и преводи

    Чл. 25. (1) Всички книжа по делото се представят на български език. Документите, съставени на чужд език, се представят с точен и заверен превод на български език, освен ако Решаващият орган и страните се съгласят производство да се води на друг език.

    (2) Книжата на хартиен носител се представят в толкова екземпляра, колкото са насрещните страни, плюс един екземпляр за арбитражното дело. При подаване чрез електронната деловодна система представянето на хартиени копия за страните не е задължително.

    Ред и способи за връчване на съобщения и книжа

    Чл. 26. (1) Исковата молба с приложените писмени доказателства, съобщението за първото заседание по делото и постановеното арбитражно решение се връчват на ответника на територията на Република България по следния ред:

    1. първо — чрез препоръчана пощенска пратка с обратна разписка от лицензиран оператор на универсална пощенска услуга или чрез куриерска служба, вписана в публичния регистър на операторите на неуниверсални пощенски услуги;
    2. ако връчването по т. 1 не е било възможно след надлежно удостоверени опити — чрез нотариус или чрез частен съдебен изпълнител.

    (2) По писмено искане на ищеца връчването чрез нотариус или частен съдебен изпълнител може да бъде извършено и при първоначалното изпращане на книжата по ал. 1, както и за всички останали съобщения по делото, като разноските за това са за сметка на ищеца независимо от изхода на спора.

    (3) Връчителят удостоверява с подписа си датата, часа и начина на връчването, качеството на лицето, на което книжата са предадени, както и всички конкретни действия и посещения, извършени при опита за връчване.

    (4) Когато седалището, адресът на управление, постоянният, настоящият или договореният адрес на получателя не могат да бъдат намерени след старателно издирване и посещения на всички известни официални адреси, съобщението се смята за получено, ако изпращането и опитите за връчване са надлежно удостоверени от пощенския оператор или куриера.

    (5) Съобщението се смята за предадено и при отказ на получателя да го приеме, удостоверен от връчителя, както и при неявяване в пощенската служба за получаване на пратката след надлежно оставяне на най-малко две служебни известия съгласно пощенските правила, ако пощенският оператор изрично удостовери това.

    (6) Правилата по ал. 4 и фикцията при неявяване в пощенската служба по ал. 5 не се прилагат спрямо физически лица, освен ако лицето попада в категориите по чл. 9, ал. 2 от този Правилник или вече е получило лично и редовно исковата молба по реда на ал. 1.

    (7) При невъзможност за връчване на исковата молба или съобщението за първото открито заседание, по искане на ищеца се извършва нов опит за връчване в срок до три месеца или делото се прекратява, като ищецът запазва правото си да предяви иска пред компетентния държавен съд със запазване на материалноправните последици от спирането на давността.

    (8) Връчването на страни със седалище или адрес в чужбина се извършва чрез препоръчани международни пощенски пратки с обратна разписка или международни куриерски служби.

    Електронно съобщаване и връчване

    Чл. 27. (1) По изрично писмено искане или писмено съгласие на страната книжа, призовки и съобщения могат да ѝ бъдат изпращани по електронен път на посочен от нея електронен адрес или чрез електронната деловодна система на съда. За ответника електронно изпращане е допустимо само след като той е бил надлежно уведомен за предявения иск по реда на чл. 26, ал. 1.

    (2) Електронните съобщения се считат за получени в деня, в който страната е потвърдила получаването им, или на първия работен ден след генериране на автоматично електронно удостоверение за успешно доставяне до посочения електронен адрес в електронната деловодна система.

  • V. Разглеждане на делото
    Подготовка на делото

    Чл. 28. (1) След конституирането си Решаващият орган извършва предварителна подготовка на делото в закрито заседание, проверява допустимостта на исканията, изготвя проект на доклад по делото, разпределя доказателствената тежест и се произнася по събирането на доказателствата.

    (2) Решаващият орган насрочва първото заседание по делото, за което страните се призовават най-малко 15 (петнадесет) дни предварително, а за страни с адрес в чужбина — най-малко 30 (тридесет) дни предварително.

    Заседания и призоваване

    Чл. 29. (1) Заседанията на Софийски арбитражен съд се провеждат в седалището на съда в град София. По съгласие на страните или по решение на Решаващия орган заседания могат да се проведат и на друго подходящо място.

    (2) Делото се разглежда в открито за страните заседание, в което те могат да участват лично или чрез надлежно упълномощени адвокати или други процесуални представители. Заседанията са непублични.

    (3) По изрично писмено съгласие на страните делото може да бъде разгледано и решено в закрито заседание само въз основа на представените писмени доказателства и писмени становища.

    Дистанционни заседания (видеоконференция)

    Чл. 30. (1) По искане на някоя от страните или по своя инициатива със съгласието на страните Решаващият орган може да проведе заседание чрез видеоконферентна връзка.

    (2) Секретариатът осигурява надеждна техническа връзка за провеждане на заседанието, гарантираща едновременна двупосочна аудио- и видеовръзка и удостоверяване на самоличността на участниците. За дистанционното заседание се изготвя протокол и се съхранява електронен запис по делото.

    Неявяване на страна

    Чл. 31. (1) Неявяването на страна, която е била редовно призована за заседанието, не е пречка за разглеждане на делото, освен ако тя своевременно е поискала отлагането му поради уважителни причини и е представила доказателства за това.

    (2) Страната може да заяви писмено, че желае делото да се разгледа в нейно отсъствие.

    Възражение за некомпетентност

    Чл. 32. (1) Решаващият орган се произнася за своята компетентност и когато тя се оспорва поради несъществуване, недействителност или прекратяване на арбитражното споразумение. Арбитражната клауза е относително самостоятелна спрямо материалния договор и неговата недействителност не води автоматично до недействителност на арбитражната клауза.

    (2) Възражението за липса на компетентност трябва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба. По възражението Решаващият орган се произнася с отделно определение преди разглеждане на спора по същество или с крайното арбитражно решение.

    Обезпечителни мерки

    Чл. 33. Ако страните не са уговорили друго, по искане на страна Решаващият орган може да постанови насрещната страна да предприеме подходящи временни обезпечителни мерки, свързани с предмета на спора, както и да определи предоставянето на съответна парична гаранция. Налагането на запори и възбрани върху имущество се извършва от компетентния държавен съд по реда на ГПК.

    Доказателства и събиране на доказателства

    Чл. 34. (1) Всяка страна носи доказателствената тежест за фактите и обстоятелствата, от които черпи изгодни за себе си правни последици. Доказателствата се събират съобразно принципите на състезателност и равнопоставеност.

    (2) Всички писмени доказателства се представят своевременно в препис за насрещната страна. Решаващият орган преценява доказателствата по свое вътрешно убеждение и разполага с автономия да определи допустимостта, относимостта и тежестта на всяко доказателствено средство.

    (3) Решаващият орган може по искане на страните или по свой почин да назначава вещи лица за изясняване на въпроси, изискващи специални знания, да изслушва свидетели, доведени от страните, както и да задължава страните да представят намиращи се у тях документи.

    (4) За събиране на доказателства, намиращи се извън неговия обсег, Решаващият орган или заинтересованата страна с негово съгласие може да поиска съдействие от компетентния държавен съд съгласно Закона за арбитража.

    Изменение на иска

    Чл. 35. През време на арбитражното производство всяка от страните може да измени или допълни своя иск или възражения, освен ако страните са уговорили друго. Решаващият орган може да не допусне исканото изменение, ако сметне, че то ще причини неоправдано затруднение или забавяне на производството за другата страна.

    Спиране и възобновяване на производството

    Чл. 36. (1) Производството по делото се спира:

    1. по общо писмено искане на страните;
    2. когато в държавен или друг арбитражен съд се разглежда преюдициален спор, чието решаване е от значение за делото;
    3. в изрично предвидените от закон случаи.

    (2) Спряното дело се възобновява по искане на страна или служебно след отпадане на пречката. Ако спряното по общо искане на страните дело не бъде поискано за възобновяване в срок от 6 (шест) месеца от спирането му, то се прекратява.

    Протокол

    Чл. 37. За всяко заседание на съда се съставя протокол, който се подписва от арбитрите и от секретаря на съдебното заседание и се прилага към електронното досие на делото. По искане на страна в 7-дневен срок от заседанието протоколът може да бъде поправен или допълнен при допуснати грешки.

    Конфиденциалност и достъп до електронното досие

    Чл. 38. (1) Производството пред Софийски арбитражен съд е конфиденциално. Арбитрите, секретарите и служителите са длъжни да не разгласяват факти, сведения и търговска тайна, станали им известни при изпълнение на служебните функции.

    (2) Съгласно чл. 46а, ал. 2 от Закона за арбитража пълен достъп до електронното досие на делото се осигурява на:

    1. страните по делото и техните надлежно упълномощени процесуални представители;
    2. арбитрите, избрани или назначени да разгледат и решат спора;
    3. компетентния държавен съд — в случаите на съдебен контрол или правна помощ;
    4. министъра на правосъдието и Инспектората към министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт — при упражняване на законовите им контролни правомощия.

  • VI. Ускорено производство
    Приложно поле

    Чл. 39. (1) Ускореното производство се прилага по имуществени спорове с обща цена на иска до 12 782,30 евро (двадесет и пет хиляди лева), както и по спорове с по-висока цена на иска, ако страните изрично са се съгласили за това в арбитражното споразумение или в хода на производството.

    (2) Разпоредбите за общия ред се прилагат субсидиарно и при ускореното производство, доколкото в тази глава не са предвидени специални правила.

    Решаващ орган при ускорено производство

    Чл. 40. (1) При ускорено производство делото се разглежда и решава от едноличен арбитър.

    (2) Едноличният арбитър се избира от страните по взаимно съгласие в 14-дневен срок от получаване на исковата молба, а при липса на съгласие се назначава от Председателя на Софийски арбитражен съд съгласно чл. 14.

    Особености на ускорената процедура

    Чл. 41. (1) Срокът за подаване на писмен отговор, насрещен иск или възражение за прихващане при ускорено производство е 14 (четиринадесет) дни от връчване на исковата молба, а за страни в чужбина — 21 (двадесет и един) дни. Страните са длъжни да представят всичките си писмени доказателства в тези срокове.

    (2) Решаващият орган разглежда делото в закрито заседание само въз основа на представените документи, освен ако прецени за необходимо провеждането на едно открито или дистанционно заседание с призоваване на страните в 7-дневен срок.

    (3) Решението се постановява в срок до 15 (петнадесет) дни от приключване на състезанието или изтичане на срока за писмени становища.

  • VII. Завършване на производството
    Постановяване на арбитражното решение

    Чл. 42. (1) Арбитражното производство завършва с постановяване на окончателно арбитражно решение по съществото на спора.

    (2) Решението се взема в закрито заседание с мнозинство от членовете на Решаващия орган. Председателят на състава гласува последен. Ако не се образува мнозинство, решението се постановява от председателя на състава. Арбитър, който не е съгласен с решението, го подписва с особено мнение, което се мотивира писмено в 7-дневен срок и се прилага към делото.

    (3) Решението се изготвя в писмена форма и задължително се мотивира, освен ако е постановено по спогодба при уговорени условия.

    Решение при уговорени условия (спогодба)

    Чл. 43. Ако по време на арбитражното производство страните сключат спогодба, производството се прекратява. По искане на страните Решаващият орган може да възпроизведе постигнатата спогодба в арбитражно решение при уговорени условия, което има правната сила и последиците на обикновено арбитражно решение.

    Съдържание на решението

    Чл. 44. Решението трябва да съдържа:

    1. наименование на арбитражната институция: Софийски арбитражен съд при Международна Асоциация за правосъдие и Арбитраж“ ( МАПА)
    2. кдата и място на постановяване на решението;
    3. имената на арбитъра или членовете на арбитражния състав;
    4. наименованията, имената и адресите на страните и техните пълномощници;
    5. предмет на спора и кратко изложение на фактическите твърдения и възражения;
    6. мотиви на решението;
    7. диспозитив (постановяваща част) относно правата на страните, дължимите суми и присъждането на арбитражните такси и разноски;
    8. подписи на арбитрите (при отказ или невъзможност на арбитър да подпише, това се удостоверява от председателя на състава с посочване на причините).

    Обявяване, връчване и влизане в сила на решението

    Чл. 45. (1) След подписването му арбитражното решение се обявява чрез прилагането му в електронното досие на делото в електронната деловодна система на Софийски арбитражен съд.

    (2) Препис от постановеното решение се изпраща и връчва на всяка от страните по реда на чл. 26 от този Правилник, след заплащане на всички дължими такси и разноски.

    (3) Арбитражното решение е окончателно, слага край на спора и влиза в сила в деня, в който е връчено и на двете страни, след което подлежи на принудително изпълнение по реда на ГПК.

    Поправка на очевидна фактическа грешка и тълкуване

    Чл. 46. (1) По искане на страна или по свой почин Решаващият орган може да поправи грешка в пресмятането, написването или друга очевидна фактическа грешка в решението. Искането на страната се прави в 60-дневен (шестдесетдневен) срок от получаване на решението с препис за насрещната страна, а починът на съда се упражнява в 60-дневен срок от постановяването.

    (2) Всяка страна може, след като уведоми писмено другата страна, да поиска от Решаващия орган тълкуване на решението в 60-дневен (шестдесетдневен) срок от получаването му.

    (3) Решаващият орган изслушва страните или им дава срок за писмени становища и се произнася по поправката или тълкуването в 30-дневен срок от искането. Актът по поправката или тълкуването става неразделна част от арбитражното решение.

    Допълнително решение

    Чл. 47. (1) Страната може да поиска постановяване на допълнително решение по претенции, по които Решаващият орган не се е произнесъл. Искането се отправя писмено с препис за противната страна в 30-дневен (тридесетдневен) срок от получаване на решението.

    (2) Когато искането е основателно, Решаващият орган постановява допълнително решение в 60-дневен (шестдесетдневен) срок при съответно прилагане на правилата за постановяване на решение.

    Прекратяване на производството с определение

    Чл. 48. (1) Арбитражното производство се прекратява с определение на Решаващия орган, когато:

    1. ищецът оттегли или се откаже от иска си, освен ако ответникът възрази и арбитражният съд признае правния му интерес от окончателно разрешаване на спора;
    2. страните постигнат извънсъдебна спогодба и не поискат тя да бъде възпроизведена в арбитражно решение;
    3. са налице непреодолими процесуални пречки за разглеждане на спора по същество или ищецът не отстрани нередовностите в указания срок.

    (2) Когато производството подлежи на прекратяване преди образуването на Решаващия орган, актът за прекратяване се постановява с разпореждане на Председателя на Софийски арбитражен съд.

  • VIII. Деловодство, електронно досие, архив и разноски
    Електронна деловодна система и електронно досие

    Чл. 49. (1) Софийски арбитражен съд поддържа деловодство и архив и в електронна форма чрез специализирана електронна деловодна система, отговаряща на изискванията на Закона за арбитража и Наредба № Н-2 от 18.11.2025 г. за Регистъра на арбитражите.

    (2) За всяко постъпило искане и образувано дело се създава уникален входящ номер и електронно досие, съдържащо всички електронни документи, книжа, протоколи, определения и решения от момента на образуването до предаването в архив.

    (3) Софийски арбитражен съд осигурява на длъжностните лица от Министерството на правосъдието и Инспектората към министъра на правосъдието отдалечен електронен достъп с потребителско име и парола за целите на воденето на публичния Регистър на арбитражите и законовия контрол.

    Архив и срокове за съхранение

    Чл. 50. (1) Приключените арбитражни дела се съхраняват в архива на Софийски арбитражен съд в срок от 10 (десет) години от приключването им съгласно чл. 46а, ал. 3 от Закона за арбитража.

    (2) Постановените арбитражни решения, мотивите към тях, актовете по тяхната поправка, тълкуване и допълване, както и сключените пред съда спогодби, се съхраняват в архива в срок от 50 (петдесет) години.

    (3) След изтичане на сроковете по ал. 1 делата се унищожават по ред, определен от Председателя на съда, при стриктно спазване на законовите изисквания за защита на личните данни и класифицираната информация.

    Картотека и обобщаване на практиката

    Чл. 51. (1) Секретариатът води електронна картотека на постановените решения, съдържаща извлечения от мотивите с принципно значение за правораздавателната дейност.

    (2) Публикуването и разпространението на извлечения от арбитражната практика в бюлетини или сборници се извършва след заличаване на всички лични данни, наименования на страните и търговска тайна, съгласно приложимото законодателство за защита на личните данни.

    Арбитражни такси и разноски

    Чл. 52. (1) Размерът, начисляването, събирането и разпределението на арбитражните такси и възнагражденията на арбитрите се определят с Тарифа за арбитражните такси и разноски и Тарифа за възнагражденията на арбитрите, приети от Управителния съвет Международна Асоциация за правосъдие и Арбитраж“ ( МАПА) представляващи неразделна част от настоящия Правилник.

    (2) Разноските по събиране на доказателства, възнагражденията на вещите лица, преводачите и свидетелите се възлагат предварително в депозит на страната, която ги е поискала. Процесуални действия, за които не е внесен определеният депозит, не се извършват.

    (3) С крайното решение Решаващият орган възлага разноските по делото и заплатените арбитражни такси съобразно уважената и отхвърлената част от претенциите, както и присъжда съразмерно адвокатско възнаграждение съгласно Закона за арбитража и ГПК.

  • Преходни и заключителни разпоредби
    § 1. Настоящият Правилник е приет в нова цялостна редакция с решение на Управителния съвет на Международна Асоциация за правосъдие и Арбитраж“ ( МАПА) по Протокол № 1 от 15.09.2026 г. на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 35а, т. 2 от Устава на Международна Асоциация за правосъдие и Арбитраж“ ( МАПА) чл. 4, ал. 3, т. 1 от Закона за арбитража и чл. 4, ал. 4 от Наредба № Н-2 от 18.11.2025 г. за Регистъра на арбитражите, и отменя изцяло Правилника, приет на 12.07.2016 г.

    § 2. Настоящият Правилник съдържа и устройството, и правилата за организацията и дейността на постоянната арбитражна институция по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Закона за арбитража и чл. 4, ал. 4 от Наредба № Н-2 от 18.11.2025 г.

    § 3. Правилникът влиза в сила от деня на приемането му — 15.09.2026 г., и се прилага за всички новообразувани производства пред Софийски арбитражен съд.

    § 4. За висящите арбитражни производства се прилагат разпоредбите на Закона за арбитража (§ 25 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗАрб) и действащите към момента на образуването им процесуални правила, освен ако страните изрично поискат прилагането на настоящия Правилник.



Накратко за арбитража

Софийски
арбитражен съд

Какво представлява
арбитражът?

Какви са предимствата на арбитража?

Достатъчно надежден ли е арбитражът?

Национално сдружение Недвижими имоти - НСНИ
Chambre Arbitrale Internationale de Paris
Асоциация на Индустриалния капитал в България