Правилник

Чл. 4. При искове с цена на иска до 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева се прилага ускорено производство за разглеждане на арбитражно дело по настоящата глава.

Конституиране на решаващия орган, заместване и отвод на арбитър при ускорено производство

Чл. 5. Решаващият орган се състои от един арбитър и един заместник арбитър.

Чл. 6. Арбитърът и заместник арбитърът се избират от Председателя на Софийски арбитражен съд в седем дневен срок от постъпване на редовна искова молба.

Чл. 7. (1) Заместването на арбитър се извършва при условията и по реда на чл. 31 от Правилника на Софийски арбитражен съд, когато срокът, в който арбитърът е възпрепятстван или не е във възможност да изпълнява задълженията си, е повече от 15 дни.

(2) В случай на заместване на арбитър, Председателят на Софийски арбитражен съд назначава нов заместник-арбитър.

Чл. 8. (1) Отвод на арбитър на основанията, предвидени в чл. 31, ал. 2 от Правилника на Софийски арбитражен съд, може да се направи от страната в седем дневен срок от узнаване за избора или назначаването на арбитър и заместник арбитър, или е узнала за обстоятелствата, които дават основания за отвод.

(2) Когато не се прави в заседание, писменото искане за отвод се изпраща незабавно на арбитъра (респ. на заместник-арбитъра) и на насрещната страна, които са длъжни в тридневен срок да изразят становището си по него.

(3) Ако в срока по предходната алинея арбитърът (заместник-арбитърът) не се отведе страната, направила искането за отвода, има правата по чл. 16 ЗМТА.

Иск и отговор на иска

чл. 9. (1) Исковата молба трябва да отговаря на изискванията на чл. 19 от Правилника на Софийски арбитражен съд, с изключение на чл. 19, ал. 1, т. 6. Ищецът е длъжен да посочи всички обстоятелства, на които се основава искът, както и да посочи всички доказателства, и да представи писмените доказателства, с които разполага.

(2) В приложените към исковата молба пълномощни се посочват адрес, телефон, банкова сметка, както и адрес за електронна поща на пълномощника.

(3) Към исковата молба се прилага документ за внесена арбитражна такса за ускорено производство и минимален депозит за разноски, освен в случаите по чл. 21, ал. 1.

Чл. 10. (1) Допуска се предявяване на няколко иска срещу ответника само ако те почиват на едно и също основание, както и ако представляват неустойки или лихви към съответна главница. Независимо от това се допуска предявяването на искове и за прекратяване, обявяване за прекратен, унищожаване и обявяване на нищожност на договора, от който произтичат заявените с иска права или правоотношения.

(2) Не се допуска съединяване на искове срещу повече от един ответник, освен в случаите на солидарна отговорност.

Чл. 11. Допуска се изменение само или на основанието, или на размера на иска при спазване на ограниченията по чл. 45. Увеличаване на иска се допуска само, ако не се налага събиране на нови доказателства, което да забави разглеждането но делото.

Чл. 12. (1) В седемдневен срок от получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея, ответникът може да заплати претендираната в исковата молба сума, да подаде отговор на исковата молба, който следва да съдържа становище по компетентността на Арбитражния съд, допустимостта и основателността на иска, становище по обстоятелствата, на които се основава искът, възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, както и да посочи доказателствата си и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и представи всички писмени доказателства, с които разполага. Срокът по този член може да бъде продължаван от арбитъра по делото, поради особени непредвидени обстоятелства.

(2) При условие, че ответникът заплати в полза на ищеца претендираната в исковата молба сума, заедно с разноските по делото, като представи банково бордеро за извършено плащане, производството по делото се прекратява.

Чл. 13. (1) В срока за отговор и при спазване на ограниченията по чл. 45 ответникът може да предяви насрещен иск или възражение за прихващане, само ако в същия срок се представят всички отнасящи се до тях писмени доказателства и ако са внесени дължимите арбитражни такси и депозит за разглеждането им. В противен случай предявеният иск или възражение за прихващане не се разглеждат.

(2) Възражението за прихващане може да бъде предявено и по-късно, ако за доказването му не се налага събиране на нови доказателства и към момента на предявяването му са внесени дължимите арбитражна такса и депозит за разноски.

Чл. 14. (1) След предявяване на исковата молба, респективно подаване на отговора по нея, страните могат да заявяват факти и да представят доказателства само за оборване на своевременно заявените твърдения на противната страна. Извън тези случаи страните могат да заявяват нови факти, да посочват и представят нови доказателства, само ако не са могли да сторят това в предвидените срокове поради причини, за които не отговарят.

(2) Правилата по предходната алинея се прилагат съответно по отношение на насрещния иск и възражението за прихващане.

Чл. 15. Всяка страна може, с подаване на иска или насрещния иск, да поиска извършване на експертиза, за което се уведомява другата страна, като тя има 3 дневен срок да постави допълнителни въпроси към експертизата.

Разглеждане на делото

чл. 16. (1) След изтичане на срока за отговор на исковата молба, съответно срока за отговор на насрещния иск, като взема предвид и изявленията на страните, техните искания и представените доказателства, Решаващият орган с определение в подготвително заседание определя реда, начина и сроковете за разглеждане на делото.

(2) Решаващият орган пристъпва към решение в закрито заседание само въз основа на представените доказателства и ако прецени може да предостави на страните срок за писмено становище и реплики.

(3) Ако постанови делото да се разгледа в открито заседание, Решаващият орган го насрочва не по-късно от 15 дни от постановяване на определението си. Страните се призовават поне 5 дни преди насроченото заседание.

(4) С определението си Решаващият орган може да допусне до разпит свидетели, а така също и да назначи вещо лице. Неявяването на допуснат до разпит свидетел на определената дата не е пречка да се пристъпи към постановяване на решение.

(5) След изясняване на спора от фактическа и правна страна Решаващият орган предоставя на всяка от страните срок за писмено становище и реплика, който не може да бъде по-дълъг от три дни, съответно от пет дни, след което пристъпва към постановяване на решение.

Завършване на производството

Чл. 17. (1) Решаващият орган постановява решение по делото в срок от 10 дни след изтичане на срока за писмени становища и реплики.

(2) В срока по предходната алинея Решаващият орган постановява определение, с което прекратява делото, ако намери, че не са налице предпоставки за произнасяне на решение по съществото на делото.

(3) При постигане на спогодба, която страните желаят да бъде възпроизведена в арбитражно решение при уговорени условия, Решаващият орган постановява решение в срок от 5 дни след представяне на искането за това и спогодбата.

Предявяване на иск

Чл. 18. (1) Арбитражното производство започва с подаване на искова молба в Софийски арбитражен съд.

(2) Исковата молба се смята подадена в деня, в който постъпи в Секретариата на Софийски арбитражен съд, а ако се изпраща по поща – в деня, отбелязан в печата на пощенската служба в мястото на изпращането.

(3) Исковата молба може да бъде подадена и по електронен път, като същата се смята за подадена в деня на постъпването ѝ на официално обявения имейл адрес на арбитражния съд.

Съдържание на исковата молба

Чл. 19. (1) Исковата молба трябва да съдържа:

пълното наименование на страните;

адрес на страните, телефон, телефакс, електронен адрес;

цената на иска;

изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;

в какво се състои искането;

името на арбитъра и неговия заместник или искане те да бъдат назначени от Председателя на Софийски Арбитражен съд;

опис на документите, приложени към исковата молба;

подпис на ищеца.

(2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи всички доказателства и да представи писмените доказателства за обстоятелствата, на които се основава искът.

(3) Към исковата молба трябва да бъдат приложени:

арбитражното споразумение, когато компетентността на Софийски арбитражен съд не се основава на договор;

писмени доказателства в подкрепа на иска;

удостоверения за актуалното състояние на ищеца и ответника – когато са юридически лица;

документ за внесена арбитражна такса и депозит за разноски;

преписи от исковата молба и писмените доказателства според броя на ответниците.

(4) Неприлагането на арбитражно споразумение не е пречка за образуване на дело.

(5) При подаване на Исковата молба по електронен път ищецът прилага исковата молба и приложенията към нея във формат на електронен носител и се освобождава от задължението да прилага преписи от исковата молба и писменните доказателства към нея според броя на ответниците.

Цена на иска. Определяне на арбитражната такса

Чл. 20. (1) Цената на иска се определя:

по искове за парични вземания – от размера на претендираната сума;

по искове за предаване на недвижими вещи – върху данъчната оценка, а когато няма такава – от пазарната цена, а по искове за предаване на движими вещи – от тяхната стойност;

по искове за установяване съществуването или преобразуване на правоотношения – от стойността на договора към момента на предявяване на исковата молба, а по договори за наем с неопределен срок – от наемната цена за една година;

по искове за периодични платежи за определено време – от сбора на всички платежи, а за неопределено време – от сбора на платежите за три години.

(2) Цената на иска се посочва от ищеца в исковата молба. Когато с исковата молба се предявяват няколко иска, цената на всеки иск трябва да се посочи отделно.

(3) При предявяване на възражение за прихващане ответникът е длъжен да посочи цената на вземането си съобразно правилата на ал. 1 и 2.

(4) Ако ищецът не е определил или е определил неправилно цената на иска, както и когато тя не може да бъде определена точно, Председателят на Софийски Арбитражен съд по своя инициатива или по искане на ответника определя цената на иска въз основа на наличните данни.

(5) Ако при разглеждане на делото се установи, че цената на иска не е била определена в съответствие с правилата по предходните алинеи, Решаващият орган определя цената на иска окончателно.

(6) Горните правила се отнасят и за определяне цената на възражението за прихващане.

(7) Ищецът внася арбитражна такса, определена въз основа на общата сума от цената на всички предявени искове, а ответникът внася арбитражна такса, определена въз основа на цената на предявените насрещни искове и възражения за прихващане.

Предварителна проверка на компетентността на Арбитражния съд

Чл. 21. (1) Ако ищецът в исковата молба не се позовава на арбитражно споразумение, или не го представя, същият следва да заяви писмено, че желае, въпреки липсата на арбитражно споразумение, да бъде връчен препис от исковата молба на ответника, като му предостави десетдневен срок да се запознае с нея за вътрешни дела и двадесетдневен за международни.

(2) В хипотезата на ал. 1 и ако ответникът не оспори компетентността на Арбитражния съд по реда на чл. 2, ал. 4, на ищеца се изпраща съобщение за внасяне на дължимата арбитражна такса и определения депозит за разноски.

Отстраняване на недостатъците на исковата молба

Чл. 22. (1) Ако исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1 или не са представени приложенията по чл. 19, ал. 3, т.т. 3 и 4, Председателят на Софийски арбитражен съд дава на ищеца срок да отстрани недостатъците. Този срок не може да бъде по дълъг от 14 дни по вътрешни дела, съответно 21 дни по международни дела, считано от деня на получаване на съобщението. До отстраняване на недостатъците делото остава без движение.

(2) Ако ищецът не отстрани недостатъците в срок от десет дни след изтичане на срока по ал.1, исковата молба се връща на ищеца с разпореждане на Председателя на Софийски Арбитражен съд.

Отговор на исковата молба

Чл. 23. (1) След получаване на исковата молба и внасяне на арбитражната такса и депозита за разноски, Секретариатът на съда уведомява за това ответника, като му изпраща препис от нея с приложенията й, както и списъка на арбитрите.

(2) Едновременно с това, Секретариатът съобщава на ответника, че той може в 14- дневен срок от получаване на препис от исковата молба да заплати претендираната сума или да подаде своя отговор, който следва да съдържа становище по компетентността на Арбитражния съд, допустимостта и основателността на иска, становище по обстоятелствата, на които се основава искът, възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, както и да посочи доказателствата си и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и представи всички писмени доказателства, с които разполага. По дела между страни със седалище или местожителство извън страната срокът за отговор е 21 дни.

(3) В същия срок ответникът трябва да съобщи имената на избраните от него арбитър и заместник-арбитър или да предостави назначаването им на Председателя на Софийски Арбитражен съд.

(4) Ответникът може да предяви насрещен иск или възражение за прихващане, ако спорът относно неговото вземане е от компетентността на Софийски Арбитражен съд. Насрещният иск и възражението за прихващане трябва да бъдат предявени най-късно в срока по чл. 23, ал. 2 и по отношение на тях се прилагат разпоредбите на чл.19.

(5) Ответникът може да подаде отговор на исковата молба, насрещен иск или възражение за прихващане на официално обявения имейл адрес на арбитражния съд.

(6) Неподаването на отговор не означава признание на иска.

(7) При условие, че ответникът заплати в полза на ищеца претендираната в исковата молба претенция, заедно с разноските по делото, като представи банково бордеро за извършено плащане, производството по делото се прекратява.

Представяне на документите по делото

Чл. 24. (1) Всички документи трябва да бъдат представени в толкова екземпляра, колкото е броя на страните, плюс едно копие за Софийски Арбитражен съд. Това правило не се прилага, ако документите се подават по електронен път.

(2) Физическите и юридически лица, с адрес и седалище в чужбина, представят посочените в алинея 1 документи на езика, на който е сключен договорът, или на езика, на който страните са водили кореспонденцията помежду си, както и превод на български език от лицензиран преводач.

(3) Физически и юридически лица, с адрес и седалище в страната, представят книжата си на български език, придружен с превод на езика, на който те са водили кореспонденцията си с другата страна, когато нейното седалище или местожителство е в чужбина.

(4) Всички документи могат да бъдат представяни и на магнитен носител, като същите се считат за получени на датата на предаването им в деловодството на арбитражния съд.

(5) Страна, която желае да получава съдебни книжа, призовки и съобщения по електронен път, следва да подаде изрична молба за това до Секретариата на Софийски арбитражен съд.

Изпращане и връчване на документи

Чл. 25. (1) Секретариатът на съда изпраща на страните всички отнасящи се до тях книжа, съобщения и призовки на посочените от тях адреси или на адресите на надлежно упълномощените техни представители.

(2) Исковата молба, отговорът на иска, арбитражните решения и определенията се връчват лично на страната или на неин представител срещу подпис от служител на Софийски арбитражен съд, по пощата или чрез лицензирани оператори на пощенски услуги, които удостоверяват връчването или опита за връчване с документ, който се прилага по делото.

(3) Когато съобщението не може да бъде връчено лично на страната, то се връчва на друго лице, срещу разписка.

(4) Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. Не може да се връчва на лица, които участват по делото като насрещна страна на получателя.

(5) С получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата.

(6) Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването. Получателят също удостоверява с подписа си, че е получил съобщението. Отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Отказът на получателя не засяга редовността на връчването.

(7) За всички посочени по-горе документи получателят може да бъде уведомяван и по телефона, което се удостоверява писмено от връчителя.

(8) Всички посочени по-горе документи могат да бъдат връчени чрез общината или кметството на съответното населено място или да бъдат изпращани по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка. Призовките и другите съобщения могат да бъдат изпратени и чрез телеграма, по телекс или телефакс и се смятат връчени, ако има данни, че са получени.

(9) Във всяко положение на делото страните могат да заявят съгласие всички книжа, призовки и съобщения да им бъдат връчвани по електронен път на посочения от тях имейл адреса.

(10) Изпратените от страните книжа по електронен път се считат за получени на датата на постъпването им на официално обявения имейл адрес на Софийски арбитражен съд.

(11) Секретариатът на съда изпраща на страните всички отнасящи се до тях книжа, съобщения и призовки на имейл адреса им, като същите се считат за получени от тях на третия ден от датата на изпращането им.

(12) Вещите лица могат да изпращат на официално обявения имейл адрес на Софийски арбитражен съд всякакви изявления, заключения и други книжа.

Връчване на книжа, призовки и съобщения

Чл. 26. (1) Когато седалището, местожителството, обикновеното пребиваване или пощенският адрес на получателя не могат да бъдат намерени след старателно издирване, книжата, съобщенията или призовките се смятат за получени, ако са изпратени до последното му известно седалище, местожителство, обикновено пребиваване или пощенски адрес с препоръчано писмо или с каквото и да е друго средство, което удостоверява опита то да бъде предадено.

(2) Когато на последния посочен в съответния регистър адрес, връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери никой, който да е съгласен да получи съ­общението, той залепва уведомление на входната врата или на пощенската кутия. Когато има достъп до пощенската кутия освен залепеното уведомление екземпляр от уведомлението се пуска и в кутията. В уведомлението се посочва, че съответ­ните книжа по делото се намират в седалището на арбитражния съд и ответникът може да ги получи в седмодневен срок в посоченото работно време.

(3) В случаите по ал. 1 и 2, съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от Секретариата на Софийски Арбитражен съд.

(4) Документът по ал.1 се смята предаден и когато получателят е отказал или не се е явил в пощенската служба да го получи, ако тя удостовери това.

(5) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(6) При неизпълнение на задължението по ал. 5 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.

Чл.26а Връчване на книжа, призовки и съобщения в чужбина

(1) Връчването на съобщения и документи на страна с местожителство или седали­ще в чужбина се извършва по пощата или чрез куриерска служба. Разходите за връчване чрез куриерска служба се поемат от страната, която е поискала връчването.

(2) Връчването, отказът от приемане или обстоятелството, че адресатът не е намерен на адреса, се удостоверява от служител на куриерската служба с удостоверение.

(3) Документът, подлежащ на връчване може да е придружен с превод на езика, който адресата разбира по искане на страната, поискала връчването и на нейни разноски.

Чл. 27. Сроковете за процесуални действия на страните започват да текат от деня, когато адресатът е получил съобщението или е отказал да го получи по смисъла на чл.25 ал.6 или на чл.26 ал. 4. Ако последният ден на срока изтича в неработен ден, срокът изтича в първия работен ден.

Състав на решаващия орган

Чл. 28. Софийски арбитражен съд разглежда и решава възложените му спорове чрез Решаващия орган, който може да се състои от един арбитър или от трима арбитри.

Чл. 29. Председателят на Софийски Арбитражен съд предлага на страните да се съгласят делото да бъде разгледано и решено от един арбитър, който двете страни да определят по взаимно съгласие от списъка на арбитрите или да предоставят на Председателя на Софийски Арбитражен съд да го определи. По същия начин се определя и неговия заместник.

Състав от арбитри

Чл. 30. (1) Ако Решаващият орган се състои от трима арбитри, като всяка от страните избира по един арбитър и негов заместник от списъка на арбитрите, а Председателят на Софийски Арбитражен съд избира председателя на Решаващия орган, както и неговия заместник.

(2) Ако ищецът с исковата си молба или ответникът с отговора си в срока по чл. 23, ал. 2 не посочат арбитър, Председателят на Софийски Арбитражен съд назначава от списъка на арбитрите арбитър, който да разгледа спора.

(3) Ако ищците или ответниците са няколко, те трябва да посочат по общо съгласие един арбитър и негов заместник. Ако не се постигне съгласие между ищците или ответниците, арбитърът и заместникът му се назначават от Председателя на Софийски Арбитражен съд.

(4) Решението на Председателя на Софийски Арбитражен съд по ал. 2 и 3 е окончателно.

(5) Ако ищецът с исковата молба посочи за арбитър Председателя или зам. председател на САС и ответникът с отговора на исковата молба посочи за арбитър Председателя или зам. председател на САС, председателят на Решаващия орган се избира от посочените председател, съответно зам. председател на САС по взаимно съгласие. В случай, че такова не бъде постигнато, Председателят на САС свиква незабавно Арбитражната колегия, която в 3-дневен срок е длъжна да избере председател на арбитражния състав и негов заместник. Решението за избора се взима с обикновено мнозинство.

Заместване на арбитър

Чл. 31. (1) Ако избраният или назначеният арбитър не приеме избора, назначението, или бъде възпрепятстван да изпълнява задълженията си, той се замества от посочения зам. арбитър. Същото важи, ако арбитърът бъде внезапно възпрепятстван да участва в насроченото заседание, или по отношение на него настъпи някое от основанията за несъвместимост по чл. 14 от Устава на Арбитражния съд. Заместникът продължава делото до неговото окончателно приключване.

(2) При условията на предходната алинея председателят на Решаващия орган се заменя по реда, по който е бил избран. Заместването на арбитър, след като вече е бил избран председател на Решаващия орган, не води до замяна на председателя.

(3) Ако спрямо заместника настъпят условията по ал. 1, страната, която го е посочила, се поканва да посочи друг арбитър и негов заместник.

Съгласие за арбитриране

Чл. 32. (1) Посоченият за арбитър с изявлението си за арбитриране подава декларация, че не са налице обстоятелства, които могат да породят съмнения за неговата безпри­страстност.

(2) Всяка от страните в спора може да направи отвод на арбитър и на председателя на решаващия състав, ако съществуват данни, че те са заинтересувани от изхода на делото.

Отвод на арбитър

Чл. 33. (1) Когато едно лице е предложено да бъде арбитър, то трябва да посочи всички обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения относно неговата безпристрастност или независимост, като представи в Секретариата на съда подписана лично от него декларация. Арбитърът има това задължение и след неговото назначаване.

(2) Всяка страна има право да направи отвод на арбитъра и на председателя на Решаващия орган, ако се съмнява в тяхната безпристрастност и по-специално, ако съществуват данни, че те лично, пряко или косвено са заинтересовани от изхода на делото.

(3) Арбитърът или председателят на Решаващия орган са длъжни да се отведат при посочените в ал. 1 причини.

Процедура за отвода

Чл. 34. (1) Отвод на арбитър може да се направи не по-късно от 7 дни, след като страната е узнала за образуване на Решаващия орган или след като е научила за обстоятелствата, които дават основание за отвода.

(2) Искането за отвод се прави писмено до Секретариата на Софийски арбитражен съд, като се посочват основанията за това.

(3) Ако арбитърът не се отведе, по отвода се произнася Председателят на Софийски арбитражен съд.

(4) Ако отвода бъде уважен, новият арбитър или председателят на Решаващия орган се посочва или избира в съответствие с разпоредбите на настоящия правилник.

Отвод на вещо лице и преводач

Чл. 35. На основанията, посочени в ал. 2 на чл. 33, може да се направи отвод на вещо лице или преводач. По отвода окончателно се произнася Решаващият орган.

Подготовка за разглеждане на делото

Чл. 36. (1) Решаващият орган проверява подготвено ли е делото за разглеждане и взема мерки за изясняване на обстоятелствата по делото и попълването му с доказателства с цел то да бъде бързо, икономично и правилно решено. За тази цел делото може да бъде внесено в подготвително заседание без призоваване на страните, като те се уведомяват от Решаващия орган за взетите мерки и за сроковете за тяхното изпълнение.

(2) Арбитърът или председателят на Решаващия орган може да даде на секретаря на съда отделни нареждания по подготовката на делото. Той насрочва делото и възлага на секретаря призоваването на страните, свидетелите, вещите лица и преводачите.

Място за провеждане заседанията на съда

Чл. 37. (1) Заседанията на съда се провеждат в град София, за което страните се уведомяват със съобщението/призовката за насрочване на заседанието.

(2) По молба на страните или по свой почин Решаващият орган при необходимост може да проведе заседанията си и на друго място.

Призоваване на заседание

Чл.38. (1) На страните се изпращат съобщения/призовки, в които се посочва номера на делото, страните по него, мястото и времето, където ще се проведе заседанието. Призовките и съобщенията за разглеждане на делото в открито заседание трябва да са получени от страните не по-късно от 5 дни преди заседанието. По дела между страни със седалище или местожителство извън страната този срок е по- късно от 10 дни преди заседанието.

(2) Със съгласие на страните този срок може да бъде намален.

(3) Със съгласие на страните призоваването за заседания може да се извършва на посочен по делото електронен адрес, съгласно чл. 25, ал.9.

Език на разглеждане на делата

Чл. 39. Разглеждането на делото става на български език. Когато една от страните не владее български език, Решаващият орган назначава преводач. Възнаграждението на преводача е за сметка на тази страна, независимо от изхода на делото.

Разглеждане на делото

Чл. 40. (1) Делото се разглежда в заседание, на което страните могат да участват лично или чрез надлежно овластени представители.

(2) Делото се разглежда непублично. С разрешение на Решаващия орган и съгласието на страните на заседанието могат да присъстват и лица, които не участват в делото.

(3) По съгласие на страните, делото може да бъде разгледано и решено без те да се призовават на заседание, само въз основа на представени от тях писмени доказателства и писмени становища. Решаващият орган, обаче, може да призове страните на заседание, ако намери, че делото се нуждае от допълнително изясняване.

(4) Делото се разглежда без призоваване на страните, ако ответникът в отговора на исковата молба признава иска.

(5) Производството по делата пред Софийски арбитражен съд е конфиденциално. Материали по делата се предоставят само на страната, нейния законен представител или на процесуалния й представител по делото.

Чл. 41. (1) По искане на страните заседанията на арбитражния съд могат да се проведат и дистанционно, чрез видеоконференция или друга комуникационна технология.

(2) При постъпило искане за провеждане на дистанционно заседание, решаващият орган уведомява насрещната страна и й дава 7 дневен срок за писмено становище. Ако тя се съгласи с искането, решаващият орган насрочва ден и час за провеждане на дистанционно заседание.

(3) Дистанционните заседания се провеждат чрез видеоконферентна връзка базирана на интернет технология.

(4) Секретариатът на арбитражния съд осигурява на решаващия орган техническите условия за провеждане на видеоконферентната връзка.

(5) Дистанционното заседание се открива след като председателят на решаващия орган се увери, че е налице видео и аудио връзка между всички участници във видеоконференцията.

(6) Пълно дистанционното заседание се провежда, когато и двете страни не присъстват в седалището на арбитража. При пълно дистанционно заседание страните са длъжни сами да си осигурят техническата възможност за участие във видеоконферентна връзка. Непълно дистанционно заседание се провежда в случаите когато една от страните присъства в седалището на арбитража, а другата е извън седалището му. При непълно дистанционно заседание секретариатът на арбитражния съд осигурява на присъстващата страна техническа възможност да участва във видеоконферентната връзка, а другата непресъстваща страна е длъжна сама да си осигури техническата възможност за участие във видеоконферентната връзка.

(7) При провеждане на дистанционни заседания страните могат да извършват всички процесуални действия, без представяне на писмени доказателства.

(8) Когато страните имат седалище или местожителство в други държави, дистанционното заседание се провежда на избрания от страните език.

(9) За проведеното дистанционно заседание се съставя протокол от секретаря на Софийски арбитражен съд съобразно чл. 48 от Правилника на Софийски арбитражен съд.

Неявяване на страна.

Чл. 42. (1) Неявяването на страна, надлежно известена за времето и мястото на арбитражното заседание, не е основание за отлагане на делото. Това може да стане, само ако неявилата се страна е поискала то да бъде отложено по уважителни причини.

(2) Всяка страна може да поиска делото да се разгледа в нейно отсъствие.

Възражение за некомпетентност

Чл. 43. (1) Решаващият орган се произнася относно компетентността на Софийски арбитражен съд и когато тя се оспорва поради несъществуване или недействителност на арбитражното споразумение.

(2) Арбитражното споразумение, включено в договор, е независимо от другите негови уговорки. Нищожността на договора не означава сама по себе си недействителност и на съдържащото се в него арбитражно споразумение.

(3) Възражението, че Софийски арбитражен съд не е компетентен, трябва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба. То може да бъде направено и от страната, която е назначила или е участвала в назначаването на арбитър.

(4) По възражението за некомпетентност Решаващият орган се произнася с Определение, преди да навлезе в разглеждане на делото по същество, освен ако разрешаването на спора относно компетентността е обусловено от разрешаване на спора по съществото на делото.

(5) Ако Решаващият орган отхвърли възражението за некомпетентност, арбитражното производство се провежда, въпреки че ответникът отказва или се въздържа да вземе участие в него.

Спогодба

Чл. 44. (1) След откриване на заседанието Решаващият орган прави предложение на страните да приключат делото със спогодба.

(2) Решаващият орган може да прави предложение за спогодба във всяко положение на делото до постановяване на решението.

(3) Ако страните постигнат спогодба пред Решаващия орган, тя се вписва в протокола на заседанието и се подписва от страните и от арбитъра или арбитрите.

(4) Страните могат да поискат спогодбата да бъде възпроизведена в арбитражно решение при уговорени условия.

Обезпечаване на иска

Чл. 45. Ако страните не са уговорили друго, ищецът може да поиска от Софийски арбитражен съд да наложи на ответника подходящи мерки за обезпечаване на правата му, предявени с иска. Молителят е длъжен да посочи конкретна мярка или мерки, които не могат да засягат трети лица. При допускане на исканите мерки, Софийски арбитражен съд може да определи гаранция, която молителят да представи.

Доказателства

Чл. 46. (1) Всяка страна трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своя иск или възражения.

(2) С оглед на обстоятелствата по делото Решаващият орган може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати от него доказателства.

(3) Страната може да представи писмените доказателства в оригинал или заверено от нея копие. Решаващият орган има право да поиска превод на тези доказателства на друг език, когато това е в интерес на разглеждане на делото. Представените от едната страна писмени доказателства се връчват на другата страна своевременно. Страните могат да използват като доказателствено средство и разменена по електронна поща кореспонденция.

(4) Арбитрите преценяват доказателствата по свое вътрешно убеждение.

Събиране на доказателства

Чл. 47. (1) Решаващият орган може да изисква от страните да представят и други доказателства, да назначава вещи лица или да изисква от организации или физически лица удостоверения или други намиращи се в тях документи, когато това е необходимо, за да се разкрие истината по делото. За служебно събраните доказателства страните се уведомяват своевременно и им се дава подходящ срок за вземане на становище и представяне на насрещни доказателства.

(2) Решаващият орган може да разпореди на страните да предоставят на вещите лица необходимите сведения или да им осигурят достъп за проверка на документи, стоки или други вещи, когато това е необходимо за изготвяне на заключението. Той може по искане на всяка от страните или по свой почин да задължи вещото лице, след като представи своето заключение, да участва в заседание, за да даде пояснения. По искане на страните Решаващият орган може да назначи и други вещи лица, за да дадат заключение по спорния въпрос. Заинтересованата страна следва да представи и приложи по надлежния ред всички доказателства, върху които са изградени заключенията на вещите лица, освен ако и двете страни се съгласят за противното.

(3) Свидетели се разпитват, ако бъдат доведени от страната, която ги е посочила и е изяснила какви обстоятелства ще установят.

(4) Решаващият орган може да определи краен срок за посочване и представяне на доказателства. Срокът може да бъде продължен или възстановен при наличие на уважителни причини, които страната трябва да докаже.

Съдействие на държавен съд

Чл. 48. Решаващият орган или заинтересованата страна, с негово съгласие, може да поиска от компетентния съд в страната или в чужбина да събере някои доказателства, необходими за делото.

Изменение на иска

Чл. 49. (1) През време на арбитражното производство всяка от страните може да измени или допълни своя иск или възражение, освен ако е уговорено друго. Софийски арбитражен съд може да не допусне исканото изменение, ако сметне, че то ще създаде особени затруднения за другата страна. Тези правила се прилагат и за изменение на насрещния иск.

(2) Когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава в лицето на правоприемника, ако има такъв.

(3) Изменение на иска чрез заменяне на някоя от страните с друго лице е допустимо със съгласие на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото.

Участие на трети лица

Чл. 50. Встъпване и привличане на трето лице е допустимо само със съгласие на страните, а при привличане – и със съгласието на лицето, което се привлича. Същото важи и за предявяване на обратен иск срещу привлеченото лице. Искането за встъпване и привличане, както и предявяването на обратен иск срещу привлеченото лице следва да бъде направено до изтичане на срока за отговор на исковата молба. Съгласието трябва да бъде писмено.

Отлагане на делото и спиране на производството

Чл. 51. (1) Производството по делото се спира:

а/ по общо искане на страните;

б/ когато в съд или друг арбитражен съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора; в/ по изрично разпореждане на закона.

(2) Спряното дело се възобновява по искане на страна или служебно при отпадане на основанието за спиране. В случаите на буква “а” то се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му

. Протокол

Чл. 52. (1) За арбитражното заседание се съставя протокол от секретар-стенограф, назначен от Председателя на Софийски арбитражен съд. Протоколът се подписва от арбитъра или от председателя на състава, както и от секретаря-стенограф.

(2) По молба на страната в срок от три дни от заседанието, с определение на Решаващия орган, протоколът може да бъде поправен или допълнен, ако в него са допуснати грешка или пропуск.

(3) По искане на страните, на същите им се предоставят заверени от секретариата на Софийски арбитражен съд преписи от протокола.

Приложим закон

Чл. 53. (1) Решаващият орган прилага избрания от страните закон. Ако те не са уговорили друго, изборът на закон се отнася до материалното право, а не и до стълкновителните норми.

(2) Когато изборът на закон е недопустим или страните не са избрали приложимия закон, Решаващият орган прилага закона, посочен от стълкновителните норми, които той счита за приложими. Ако страните са със седалище или местожителство в една и съща държава, нейните стълкновителни норми сочат приложимия закон. Когато спорното отношение се урежда от международна конвенция, прилага се тя.

(3) При всички случаи Решаващият орган прилага условията на договора и взема предвид търговските обичаи.

Решение

Чл. 54. (1) Арбитражното производство завършва с постановяване на решение, когато няма пречки делото да се реши по същество.

(2) Решение се постановява не само при признание на иска, но и при отказ от иска. Когато обстоятелствата по делото налагат, по него може да бъде постановено предварително или частично решение.

(3) Решението, което при условията на чл. 40, ал. 4 отразява постигната между страните спогодба, има силата на обикновено решение.

Постановяване на решението

Чл. 55. (1) След като Решаващият орган намери, че всички обстоятелства, които са свързани със спора, са достатъчно изяснени, той обявява състезанието за приключено и пристъпва към постановяване на решението.

(2) Решението се взема в закрито заседание, с мнозинство на членовете на Решаващия орган. Председателят гласува последен. Ако не може да се образува мнозинство, решението се постановява от председателя.

(3) Решението трябва да бъде мотивирано, освен ако то възпроизвежда уговорена от страните спогодба.

(4) Решението се изготвя от председателя и се подписва от всички членовете на Решаващия орган. Ако един от арбитрите не може или откаже да подпише арбитражното решение, председателят на Решаващия орган удостоверява това със своя подпис върху решението, с посочване на причините.

(5) Арбитърът, който остава на особено мнение, е длъжен да подпише решението незабавно, като обозначи позицията си с инициалите „о.м.“. В седемдневен срок от подписването арбитърът е длъжен да представи в писмен вид особеното си мнение, което се прилага към решението. След изтичане на този срок се счита, че арбитърът се е отказал от особеното си мнение, като в този случай изтичането на срока се удостоверява от председателя на Решаващия орган.

(6) Когато делото се решава от един арбитър, решението се изготвя и подписва от него.

(7) Ако до изтичане на срока за представяне на писмени становища по делото, предоставен на страните от Решаващия орган, се установи, че правото на някоя от страните да бъде изслушана е било нарушено, че тя по независещи от нея причини не е могла да се яви, както и да уведоми Арбитражния съд за тази невъзможност, че делото се нуждае от допълнителни доказателства или пък от изясняване на обстоятелства, които са от значение за правилното му решаване, Решаващият орган възобновява разглеждането на делото.

Съдържание на решението

Чл. 56. Решението трябва да съдържа:

наименование на Арбитражния съд;

дата и място на постановяване на решението;

имената на арбитрите;

наименование на страните и другите лица, които участват в делото;

предмет на спора и кратко изложение на обстоятелствата по делото;

диспозитив на решението;

мотиви на решението;

подписи на арбитрите.

Вписване на решението

Чл. 57. (1) След подписване на решението по реда на чл. 55 то се внася в Секретариата от председателя на Решаващия орган, респ. едноличния арбитър и се вписва в книгата за решения на Арбитражния съд в негово присъствие, след който момент решението се счита постановено и става неоттегляемо. Книгата за решенията е на разположение на страните и техните представители.

(2) Решението се вписва в срок до 30 дни от последното заседание, а в случаите по чл. 55, ал. 5 – при представяне на особеното мнение, респ. удостоверяване липсата на такова от председателя на Решаващия орган след изтичане на седемдневния срок по същата алинея.

(3) Председателят на Арбитражния съд може при нужда да продължи срока по предходната алинея.

(4) Арбитражното решение е окончателно и слага край на спора.

Препис от решението

Чл. 58. (1) Препис от решението се връчва на страните като същите се уведомяват, че могат да го изпълнят доброволно в 7 – дневен срок, считано от датата на получаването му.

(2) На страната по делото със седалище в чужбина се изпраща за нейна сметка превод на решението, ако тя поиска това.

(3) Преписите и преводите се заверяват от Председателя на съда с неговия подпис и печата на Софийски арбитражен съд.

(4) Ако изготвянето на превода ще се забави, секретарят на съда съобщава на чуждестранната страна по делото извлечение от решението.

(5) Преписи от решението се връчват на страните, след като арбитражните разноски бъдат изцяло заплатени на Софийски арбитражен съд.

Поправки и тълкуване на решението

Чл. 59. (1) Решаващият орган, по искане на всяка от страните или по свой почин, може да поправи решението относно пресмятането, написването или друга явна фактическа грешка, която е допуснал. Искането следва да бъде направено в 7 – дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.

(2) Всяка от страните може да поиска от Решаващия орган тълкуване на решението. Тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено. (3) По поправката и тълкуването на решението Решаващият орган изслушва страните или им дава възможност да представят в определен от него срок писмените си становища. Той се произнася по поправката и тълкуването в 30-дневен срок от искането. Решението по тези въпроси се постановява при спазване на чл. 51 и 53 от този правилник.

(4) Поправката на решението в частта относно арбитражните разноски става с определение, при спазване изискванията на ал. 1 и 3.

(5) Поправката и тълкуването стават част от решението.

Допълнително решение

Чл. 60. Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако Решаващият орган не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това, с препис за противната страна, може да се подаде в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено. Когато искането е основателно, Решаващият орган постановява допълнително решение при спазване на разпоредбата на чл. 55, ал. 3.

Изпълнение на решението

Чл. 61. (1) Арбитражното решение е окончателно и задължително за страните.

(2) При условие, че в седмодневен срок от получаване на решението задължената страна го изпълни доброволно и представи доказателства за това, в този случай Софийски арбитражен съд издава на другата страна заверен препис от Решението и удостоверение за влизането му в сила с отбелязване, че същото е изпълнено доброволно.



Завършване на производството с определение Чл. 62. (1) Ако по делото не може да се постанови решение, арбитражното производство се прекратява с определение, за което се прилагат правилата на чл. 55, ал. 5 и чл. 57.

(2) Определение за прекратяване на производството се постановява:

ако ищецът оттегли иска си, освен ако ответникът възрази и арбитражният съд намери, че ответникът има законен интерес от постановяването на решение; при спогодба между страните, по чл. 40, ал. 3 от този правилник, а така също и в случая на чл. 47, ал. 2; при липса на предпоставки, необходими за разглеждане и решаване на делото по същество, а така също, когато поради бездействие на ищеца оставената без движение молба не бъде изправена в определения му от Председателя на Софийски арбитражен съд, съответно Решаващия орган, срок.

(3) Ако Решаващият орган още не е образуван по установения ред, определението за прекратяване на арбитражното производство се постановява от Председателя на Софийски арбитражен съд.

Съхраняване на делата и решенията

Чл. 63. Секретариатът на съда съхранява приключените дела в течение на 5 години от обявяване на решенията и определенията по тях. След изтичане на този срок делата се унищожават, с изключение на решенията и мотивите към тях, както и на сключените спогодби, които се пазят завинаги.

Арбитражни такси и разноски

Чл. 64. (1) Изчисляването и разпределението на арбитражните такси и покриване разходите на Арбитражния съд става в съответствие с тарифите за арбитражните такси и разноски и тарифите за възнаграждения на арбитрите, които са неразделна част от настоящия правилник.

(2) Председателят на съда или Решаващият орган задължават страната, която иска да бъдат събрани доказателства, да внесе депозит за разноски за събиране на исканите доказателства.

(3) Действия, за които не е внесен депозит, не се извършват.

(4) Решаващият орган определя възнагражденията на преводачите, секретаря и вещите лица, както и техните командировъчни пари, когато се налагат командировки.

Картотека

Чл. 65. (1) Секретарите на съда, по указание на Председателя на съда, водят картотека на решенията, в която се вписват извадки от мотивите на решенията, които имат принципно значение.

(2) Картотеката е достъпна на страните по делата и на техните пълномощници. От нея могат да се издават преписи срещу заплащане на такса. Преписите се издават след депозиране на молба до председателя на Софийски арбитражен съд.

(3) Делата са достъпни само за страните по тях. От тях могат да се издават преписи срещу заплащане на такса. Достъпът се предоставя и преписите се издават след депозиране на молба до председателя на Софийски арбитражен съд.

(4) Председателят на съда може да разреши да се обнародват в периодичния печат и в отделни сборници становищата на Арбитражния съд. Обнародването не може да включва имената на страните и такива данни, които могат да засегнат техните интереси. Председателят на съда може да изключи от обнародване и други данни, чието оповестяване намира за неуместно.

Този Правилник е приет на Учредителното събрание на Сдружение с нестопанска цел „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж” с решение по Протокол № 1 от 12.07.2016 г. и влиза в сила от 12.07.2016г.

Всички правомощия на Председателя на Арбитражния съд по настоящия правилник се изпълняват от заместника му при изричното им възлагане от Председателя на Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж”.

[1] PDF (Portable Document Format) е файлов формат за електронни документи. Файловете с разширение .pdf са с фиксирано съдържание и оформление. Текстовото и графичното съдържание на PDF файловете е трудно да бъде променяно или копирано. Когато се отпечатва върху хартия, съдържанието на PDF файла запазва форматирането си и изглежда по същият начин, както изглежда и в електронния си формат. Най често използваната програма за разглеждане и отпечатване на PDF документи е Adobe Acrobat Reader.

[2] Excel 2007 (.XLSX) е файлов формат на Microsoft Office. Файловете с разширение .xlsx могат да бъдат лесно редактирани с помоща на MS Excel 2007. Посочения формат не винаги е съвместим с по стари версии на MS Excel. Excel документите имат много възможности за допълнителни настройки при печат.

[3] HTML simple (.html) е файлов формат за WEB страници. Файловете с разширение .html не могат да бъдат лесно редактирани и нямат големи възможности за допълнителна настройка при печат. За разлика от другите формати браузърите работят много по-лесно и бързо с html файлов формат. В html документите не се печата лого на фирмата.